В най-популярната си форма кабелната връзка се състои от здрава найлонова лента с интегрирана зъбна рейка и в единия край тресчотка в малък отворен корпус. След като заостреният връх на кабелната връзка бъде изтеглен през кутията и покрай тресчотката, тя е предотвратена от издърпване назад; получената примка може само да се издърпа по-здраво. Това позволява няколко кабела да бъдат свързани заедно в кабелно дърво.
Устройство или инструмент за опъване на кабелна връзка може да се използва за поставяне на кабелна връзка със специфична степен на опън. Инструментът може да отреже допълнителната опашка наравно с главата, за да избегне остър ръб, който иначе може да причини нараняване.
За да се увеличи устойчивостта на ултравиолетова светлина при приложения на открито, се използва специфичен клас найлон, съдържащ минимум 2% сажди, за защита на полимерните вериги и удължаване на експлоатационния живот на кабелната връзка.[1] Сините кабелни връзки се доставят за хранително-вкусовата промишленост и съдържат метална добавка, така че да могат да бъдат открити от промишлени металдетектори. Кабелните превръзки, изработени от ETFE (Tefzel), се използват в богата на радиация среда. Червените кабелни връзки, изработени от ECTFE (Halar), се използват за пленумно окабеляване.
Предлагат се и кабелни връзки от неръждаема стомана за огнеупорни приложения - налични са неръждаеми връзки с покритие за предотвратяване на галванична атака от различни метали (напр. кабелни скари с цинково покритие).
Кабелните връзки могат да се използват като импровизирани белезници. Специално конструирани физически ограничители, наречени PlastiCuffs, базирани на дизайна на кабелната връзка, се използват от полицията и военните за задържане на затворници. [Необходим цитат] Кабелните връзки също се използват често, за да предотвратят падането на капачки (известни също като тапицерии на колела) от движещо се превозно средство , а някои се продават специално за тази цел.
